Температурата е около нулата. Чувам ясно всяка своя стъпка по втвърдения пясък на пътеката. Първите лъчи на слънцето пробиват сред голите клони на дъбовете в Английската градина. Замирисва на диво животно - вероятно лисица. Птица се опитва да събуди гората с провлачен крясък… До средата на маршрута - северната част на езерото - ми остават 2-3 минути.
Едно от най-знаменателните ми преживявания в Австралия беше в средата на март 2008. Тогава летях на остров Мавриций и специално си бях поръчал полета до Мелбърн заради местната Гран При. Кацаме, изпращаме пътниците и излизаме пред терминала. Докато чакам колегите да изпафкат по една преди да се качим на автобуса, гледам четири паркирани дълги лимузини. Абсолютно еднакви - като близнаци. Питам нашия шофьор...
Още с кацането разбираш за какво иде реч. Рекламите, които те посрещат са на банки, скъпарски часовници и ШОКОЛАД! Ако имах пари, щях да се пенсионирам там! Женева е чиста, организирана, скъпа. От данъците, които местните събират, има пари за всичко - там видях камери...
Холандците откриват рая в края на XVI век и след като го обезлесяват заради ремонта на корабите, 80 години по-късно го зарязват. Французите са следващите колонизатори. Те започват да карат роби от Африка заради плантациите със захарна тръстика в края на XVIII век. От тогава...
Брюж е един от градовете, които ще останат завинаги в сърцето ми! Величието, с което е създаден и уникалното настроение, което носи, ме карат да се завръщам в него с удоволствие. :) Северната Венеция остави дълбок отпечатък в спомените ми и реших да ви разкажа за нея в...
Най-сетне! От днес петата ми книга - сборникът с разкази “Двойното дъно на пилотския куфар” може да попадне и във Вашите ръце. Това е изповед. Исках да я направя още преди десет години. И преди пет също. Но знаещите и можещите ме предупреждаваха - много е трудно да пробиеш...
Разказът е много по-труден от романа. Не случайно майсторите на късото повествование са малко у нас, в Европа и в глобален мащаб. А на мен голямото предизвикателство да концентрирам действието и своето послание буквално в минути от времето на читателя, ми харесва.
Всеки трябва да си има пчелар, както си има фризьор/бръснар, личен лекар и т. н. Сигурно ще ме попитате защо? Баща ми вземаше мед от бивш колега тринайсет години. След като си отиде, аз продължих да купувам от бай Иван още три. И сега той ми помага да уча занаята! През последните години пчеларството в България е в упадък.Освен проблемите със самите пчели, вносът на евтин мед отвън и липсата на контрол за неговото качество принудиха много хора да се откажат от бизнеса.
Наскоро пак ме питаха за пустите “кемтрейлс”. Реших да напиша няколко реда, относно проблема, защото останах напълно шастисан от човека, който ми зададе въпроса - дама на моята възраст или няколко години по-млада, с висше образование и претенции за принадлежност към по-интелигентните слоеве на населението…
“Пистарките”, “кросарките” и техните реплики принадлежат там - на пистите и на трасетата за крос. Защото на улицата с тези машини рискуваме от мотористи да станем донористи. “Шосеен” мотор или тъй-нареченият турер - чудесно! Удобни седалки с облегалки, повечето имат стереоуредби, а някои - дори въздушно окачване. Но какво правим в града?!
Първите си стъпки на ветроходец направих на 15 години в залива на Каварна. С приятел подкарахме един “Кадет” от яхт-клуба. В края на престоя ми на морето дори успяхме да плаваме на “420”… Следващото лято се качих на “Бора̀”. Това бяха българските сърфове. Нямах инструктор. Три дни подред ме прибираха към четири след обяд - посинял от студ, но с мерак да продължа на другия ден. Накрая му хванах цаката и дори успях да се прибера до брега сам!
Искам да дам и моята лепта в коментарите на инцидента с новия американски Боинг 737 от началото на годината. Преди няколко десетилетия европейците създадоха “Еърбъс” - компанията, която трябваше да произведе достатъчно конкурентен продукт и да се изправи срещу могъщите “Боинг”, Локхийд” и “Макдонъл - Дъглас” от САЩ. За да имат шанс, европейските конструктори започнаха от бялата чертожна дъска!
Близки и роднини често ме обвиняват, че си измислям. Понякога не мога да се откъсна от своя герой! И несъзнателно го пренасям в реалността… Случвало ми се е да се връщам в съня си към някоя от моите истории. Дори да съжалявам, че не съм я развил както съм я сънувал.
Седна ли пред клавиатурата се пренасям в друг свят. Писането на моите истории е, буквално, това, което виждам в онзи, другия свят. През очите на един, после на втори… Живея с героите ми! Оглеждам се - виждам как се движат, гримасите на техните лица; ако искате - даже ги надушвам. Така се получават реалистични и живи образи. Съпреживяването ми доставя огромно удоволствие!
Преди няколко дни се навършиха 100 години от рождението на Георги Божинов, автор на "Калуня-каля". За мен романът е най-доброто в българската литература за турското робство и Априлското въстание. Затова го поставям в личната си класация пред "Време разделно" и "Под игото".
Познавам хора, които подскачат само да им бръмне до главата някакво насекомо, различно от муха. Мен не ме е страх. Надявам се някой ден да стигна до нивото на един дядо от село, който сяда на единия кошер по къси панталони, потник и без було и вади пити от съседния. Спокойствие и блаженство. Пчелите са изключително умни животинчета. Те отлично разпознават кога те е страх, кога си дружелюбен към тях; кога просто искаш да им откраднеш меда по най-бързия начин.
Много се радвам, че все още срещам хора, които реагират с “Ехааа” като разберат, че съм пилот. Е, доста са по-малко отпреди двайсет, дори десет години. Защото още в началото на нашия век летенето стана ежедневие за стотици милиони хора по Света.
Научих се да чета през лятото преди първи клас. Започнах трудно, но още в първата ваканция прочетох две дебели тухли, които намерих под бюрото на татко. Първа и втора част на романа за руско-японската “Порт Артур”. Толкова бях впечатлен, че месеци наред рисувах морските битки… От това време е интересът ми към романите и повестите за война - в началото, разбира се за Великата Отечествена на СССР срещу хитлеристка Германия.
Двойното дъно на пилотския куфар
Хилядолетната битка Пазителят и кобрата
Хилядолетната битка Лабиринт
Кацането
От Рио до Кейптаун: едно приключение в Южния Атлантик
Разказ подарък от мен за Вас!