Раят е Мавриций
8 Август 2024

Холандците откриват рая в края на XVI век и след като го обезлесяват заради ремонта на корабите, 80 години по-късно го зарязват. Французите са следващите колонизатори. Те започват да карат роби от Африка заради плантациите със захарна тръстика в края на XVIII век. От тогава до сега има няколко мигрантски вълни, което прави народа много шарен.

Маврицийците са страхотни по душа! Открити, добронамерени; весели и непретенциозни. Островчето се слави сред французойките и белите южноафриканки със своите хубавци. :) Подобно на Тайланд - сред мъжете от Европа… Скъпарските хотели имат огромни плажове (без достъп отвън) и чадърите са на по 5-10 метра. И последно… Мавриций е рай за уиндсърфисти и кайтисти. Който може да си го позволи, няма да съжалява!

За храната, плажовете, пиенето и половин дузината забележителности се обърнете към блогърите и влогърите… Но не пропускайте “Банана бар” (сега се казва Banana Beach Club) и ресторант “Le Capitaine” в Гран бей. Класа! Щом ги има поне от 25 години, значи си заслужават…

Бих искал да споделя някои впечатления от първа ръка, които трудно ще намерите с търсачките в нета или във фотошопираните брошури.

Живях на Мавриций от 1999 до 2010. На пристигане имаше само 23 хотела, повечето 5- и 6-звездни. Те приемаха гости от ранга на Шумахер и Митеран. Единайсет години по-късно хотелите станаха 103, а нови три бяха в процес на завършване. Островчето вече беше презастроено, когато си заминавах преди четиринайсет години - проблем, познат ни и по нашите ширини.

По данни на www.transparency.org за 2023 година Мавриций е с по-добра оценка от България относно корупцията. С това не мога да се съглася, базирано на моя дългогодишен опит. Но дали към днешна дата оценката е реалистична не знам - това се е запечатало в главата ми от самото начало на престоя.

Не ходете по обществените плажове - повечето са пренаселени (особено в почивните дни) и по-мръсни от нашите. Бих ви предложил да си хванете такси, което да ви закара на някой пустинен бряг - макар и рядко, все още се намират… Може и да има вече градски транспорт (едно време в раздрънканите индийски таратайки се возеха само местните).

Най-съкровената тайна на Мавриций е времето. Не забравяйте, че от преди Коледа до началото на април е на пътя на циклоните в Индийския океан. Може да се наложи да прекарате цяла седмица в стаята - на румсървиз - проверете дали имате застраховка за лошо време! Най-добрите месеци са ноември, декември, април, май и юни.
Заливите на север до Балаклава и на юг до Флик ен Флак от Порт Луи са замърсени от пренаселената столица с неадекватна канализация.

Кола под наем - рисковано! Маврицийците не са добри шофьори. Едно време около 85% от шофьорските книжки се купуваха... И пият и пафкат доста повече от нашите джигити. Покрай тях дават фира маса “късметлии”. Туристите разбират за своя сметка, че пешеходната пътека често е по-скоро рисунка на пътя.

Въпреки гореспоменатите причини за размисъл, за 11 години в Мавриций натрупах много готини истории. Някои са споделени в най-новата ми книга - сборникът с разкази "Двойното дъно на пилотския куфар"

---