Близки и роднини често ме обвиняват, че си измислям. Понякога не мога да се откъсна от своя герой! И несъзнателно го пренасям в реалността… Случвало ми се е да се връщам в съня си към някоя от моите истории. Дори да съжалявам, че не съм я развил както съм я сънувал.
Завръзката на “Лабиринт” е от един мой кошмар. Десетилетия сънувах, че ми режат главата на сън. Може би това се отключи, когато в четвърти клас гледах “Кромуел” - там много реалистично обезглавиха Чарлз II. И затова много се радвам, че откакто завърших първата част на трилогията “Хилядолетната битка”, кошмарът повече не ме е навестявал.
Музата е нещо много важно! Тя винаги намира начин да ме накара да “посегна към перото”. Не ме разбирайте грешно - особено тези от Вас, които помнят едноименния филм с Шарън Стоун. Музата е най-вече олицетворение на вдъхновението. И не е нужно да е от плът и кръв. Може да Ви вдъхнови съвършенството на букет цветя, смешен анекдот или фотография. Дори предизвикателството на ситуация, в която рядко или никога не сте попадали…
Пиша за удоволствие. Обиколил съм целия Свят без Антарктика. Срещал съм интересни хора и съм видял много причудливи неща и места. Прочети още