Невероятен усет за широкоспектърно и пълнокръвно изграждане на образи. Преживях Кацането! На моменти със свито гърло и облекчено въздъхнах накрая! Благодаря!

Има някакъв джойстик със спомагателни функции. Разположен ергономично за капитани левичари. А драмата произтича от най-прозаичен дефект в пластмасово уплътнение. И всичко, което се очаква от пилота в извънредна ситуация с блокирал колесник, е да пресметне колко време трябва да кръжи във въздуха, за да се изчерпа горивото, да прехвърли остатъка в правилния резервоар и да проведе правилните разговори с наземните служби в правилния момент в правилния ред. В известен смисъл задачата на салонния екипаж е много по-отговорна, защото от тях наистина зависи много в променлива среда – да се погрижат за хората, да не се допусне паника, да се подготви евакуация, да се проведе гладко без никой ненужно да пострада. Колесника така или иначе няма кой да го оправи преди кацането. Какво изобщо е останало от романтиката на летенето. Когато всеки втори зъболекар вече може да вземе книжа за професионален пилот. Първият очевиден отговор е ласката на хубавите жени. Или – мъже. Не споделям забележките, че любовните сцени, включително в турски фурни, тропически плажове и срещу кино Влайкова са ненужен пълнеж. За пилоти, рокери и рокаджии не може да се разказва без тези неща. Закон Божи е! Третият е, че са разрешени умерена доза дебелашки шеги в тона на авиаторския жаргон. А третият е, че историята за блокиралия колесник е само повод да се разкажат и други повече или по-малко вълнуващи и интригуващи, не всичките – с щастлив край, авиационни приключения. От учебни стрелби с МиГ-ове до масови чартъри на натоварили се със светена вода мохамедански поклонници праз Индийския океан в сезона на тайфуните. Книгата в жанра си е много добра! Особено за ваканционно четиво. Даже и на ваканция без самолет! Пълна е с любопитна информация как (и кой) работи (в) съвременната гражданска авиация. С фокус върху нискотарифните авиокомпании, установили се трайно като успешен модел в Европа през 2010-те. Сред галерията образи присъстват задължителните за жанра клишета (слабохарактерната стюардеса, многознайкото пътник, самовлюбеният втори пилот, ревнивата съпруга, немарливият механик), но всичките са по своему правдоподобни и създават една увлекателна за четене атмосфера, в която даже към бедните бандитски 90-те в България те навява на носталгия. Закачката с Лурд в увода и епилога е много добра, макар и да остава известно съмнение, че точно на шивачката от Гоце Делчев Лурд ще ѝ е поклонническата мисия на живота.

(С бележките под линия са се отнесли на 10000 фута височина! Лада било марка кола, а Ray-Ban - очила. Мерцедес не е обяснено)

Разказан интригуващо, леко и по мъжки, единственото което малко ми липсва беше по-задълбочено профсионално вникване в рботата на екипажа, компанията и летището /както е в книгите на Артър Хейли напримр/, но и без тези важни за мен сюжетни детайли, книгата е увлекателна и поглъщата. Чете се почти на един дъх.
Поздравления за автора!