Така наричам все по-големите и тежки ветроходни яхти, които прекарват 97% от живота си на “коневръза” - в пристанищата на Халкидики и по-близките гръцки архипелази. Корените на тази любопитна, но малко тъжна реалност се крият в желанието другите да ни видят: ореховия фурнир на масата в каюткомпанията; лъскавите лебедки и винча; климатика, плазмата, която се крие в облегалката на канапето отсреща… Един вид за българина 15 метровата (минимум 10-годишна) яхта е нещо като следващото ниво на тунингования, осем-цилиндров 30-годишен мат-баварец. От там нагоре - само небето (разбирайте частния самолет).
А аз отново ще си купя тримаран (един размер по-малък от Fast+ - на снимките по-долу). Защото искам да се нося по вълните с трийсет км/ч (сн.1)! Тримараните са ветроходните поршета - малки, бързи, спартански устроени и с място за два-три сака. Подобно на поршето, където можеш да прибереш в багажника малък дамски куфар…
Разликата с киловите яхти (много, от които са гореспоменатите каравани с платна) е системна - начинът на плаване. Тримаранът не “избутва” водата, а се плъзга върху нея, като бързите моторници. Това и определя огромната разлика в скоростта между него и същата по дължина килова яхта, изразяваща се в пъти, а не в проценти. Разбира се тримаранът има много недостатъци, но сред главните му предимства е газенето - нормално, колкото на рибарска лодка. Затова тримараните могат спокойно да влизат в плитките рибарски пристанища и дори да паркират до таверната на плажа (сн.2)! А киловите яхти са далеч, далеч на понтона - на другия край на залива…
И да не пропусна - със сгъваем тримаран на ремарке днес може да сте в северна Гърция, а след три дни - на далматинското крайбрежие в Хърватия (сн.3). Това просто няма как да се случи на каравана с платна!
Пиша за удоволствие. Обиколил съм целия Свят без Антарктика. Срещал съм интересни хора и съм видял много причудливи неща и места. Прочети още