За писането на разкази
22 Април 2024

Разказът е много по-труден от романа. Не случайно майсторите на късото повествование са малко у нас, в Европа и в глобален мащаб. А на мен голямото предизвикателство да концентрирам действието и своето послание буквално в минути от времето на читателя, ми харесва. Представете си - сядате с един роман на Дюма от няколко стотин страници. Решили сте да ползвате час-два от свободното си време. Настанявате се удобно. Сипвате си напитка и се впускате в приключението.

При разказа е друго! Читателят разлиства книгата и се спира на заглавие (най-често). Зачита се. Как ще го впечатлите? Една кодова дума или фраза... Къс диалог… Хем трябва да е премерено, хем трябва да завладява.

Всеки разказ преживявам с моите герои. Оглеждам се в детайлите наоколо. Говоря с тях наум. Само така може да се получи успешен текст. Никога няма да забравя срещата със сополивото момиченце в Бомбай. Тя продължи по-малко от минута, а от нея излезе един от любимите ми разкази! Не че не си ги харесвам всичките…

От друга страна удоволствието от една бързо разказана и консумирана драма е огромно. Това не е като да чакаш година или повече, за да завършиш своя роман. Един ден настроението не е подходящо, губиш нишката… Друг ден написаното ти се струва непълно…

Разказите ми средно са от половин дузина страници. Имам само два много дълги - почти новели. Всички са 100% базирани на истински факти или случки - това много ми помага. Вживявам се. Пиша ги на един дъх и рядко променям драматично сюжета впоследствие. Просто сядам пред екрана и действието започва. Е, не мога да отрека, че два-три са ме измъчили доста. Но това е животът!

Приятно четене.

---