Аз съм пилот
8 Ноември 2023

Много се радвам, че все още срещам хора, които реагират с “Ехааа” като разберат, че съм пилот. Е, доста са по-малко отпреди двайсет, дори десет години. Защото още в началото на нашия век летенето стана ежедневие за стотици милиони хора по Света.

И все още ме питат: “Какво е да си пилот в гражданската авиация?” И по-конкретно - “Струва ли си?”.

Това, последното е доста относителна величина! Струва си за хората “родени с керосин в кръвта”. Иначе казано - тези, които мечтаят да летят от както се помнят и нищо не може да ги спре по пътя към небето. За много други - които измерват мечтите си във финикийски знаци - отговорът е: “определено не”.

С развитието на компютрите и ИИ и гражданската и военната авиацията ще се роботизират все повече и повече докато професионалистите на борда станем излишен товар. Доказателствата за това са видими и навсякъде. Някой на осемнайсет през 2023 има голяма вероятност да кара самолет от земята в зенита на своята професионална кариера - след 25-30 години.

Та във ВВС на САЩ новозавършилите пилоти на дронове задминаха по бройка истинските пилоти още през 2006 година! А във войната в Украйна дроновете малко по малко избутват пилотираните самолети на заден план.

С прости думи казано: удоволствието от летенето - в класическия му смисъл - ще е все по-малко и по-малко… Затова бих препоръчал на всички мечтатели да си намерят добре платена професия и ако искат да летят - да го правят за кеф. Със спортни или ултра-леки самолети. Едно време в Уиз еър имах колега поляк, който всеки месец се разделяше с почти цялата си заплата за да направи един- два полета на “Спитфайър” - най-добрия британски изтребител от ВСВ!

---