Морето винаги ми е било на сърцето, но
14 Ноември 2023

семейната среда изигра своята роля и станах пилот…

Първите си стъпки на ветроходец направих на 15 години в залива на Каварна. С приятел подкарахме един “Кадет” от яхт-клуба. В края на престоя ми на морето дори успяхме да плаваме на “420”… Следващото лято се качих на “Бора̀”. Това бяха българските сърфове. Нямах инструктор. Три дни подред ме прибираха към четири след обяд - посинял от студ, но с мерак да продължа на другия ден. Накрая му хванах цаката и дори успях да се прибера до брега сам!

В началото на ’87 ходех със секретарката на директора на Кореком. Тя ми уреди да взема разкомплектован сърф “HiFly” от склада на половин цена. Баща ми финансира покупката. Липсваше му само шарнира на мачтата. Голяма гемия - 315 литра, почти колкото българската “Бора”. Но с него станах сърфист. След три години “Балкан” се сдоби с дузина по-добри дъски “HiFly” и полу-състезателни платна. Някъде по това време си купих сбруя за да влизам на силен вятър…

Баща ми също е карал мотор. Чешка Ява 350. Дори имаме снимка как невръстен ме държи с гипсираната ръка. Крушката не пада по-далеч от дървото! Книжката за мотор изкарах в края на 1987 и няколко месеца след това си купих чисто нов MZ 150ETZ. Какъв красавец беше! В момента, 35 години по-късно карам номер 5: Хонда VFR 800X CrossRunner. Взех си го чисто нов за Коледен подарък преди единайсет години и продължавам да го яздя до ден днешен. Каква е причината за това ще пиша по-нататък.

Ще питате: Защо ветроходец, защо моторист?! Не ми ли стига адреналина от летенето?! Точно в това е разковничето. Ако на работа има адреналин - лошо. Значи нещо не е наред. Най-добрия полет е скучният. Повярвайте - това важи със същата сила за нас, както и за Вас, пътниците. Но след всичкия стрес от работата, ограниченията, спазването на безброй правила - всеки от нас има нужда от нещо различно.

Не знам някой колега да си пада по градинарство! В отглеждането на домати няма никакво предизвикателство. Убедени сте, нали? Аз разпускам на мотора и под платната. Имам колеги които хвърлят доста пара в казината (без да са пристрастени). Други са по женската част. Всеки си докарва дозата адреналин по някакъв начин.

---