Австралия и нейните уникални полски цветя
23 Октомври 2024

Едно от най-знаменателните ми преживявания в Австралия беше в средата на март 2008. Тогава летях на остров Мавриций и специално си бях поръчал полета до Мелбърн заради местната Гран При.

Кацаме, изпращаме пътниците и излизаме пред терминала. Докато чакам колегите да изпафкат по една преди да се качим на автобуса, гледам четири паркирани дълги лимузини. Абсолютно еднакви - като близнаци. Питам нашия шофьор - какво става. Той се усмихва: “Кис” ще свирят след формулата. В този момент от ВИП-а излиза един съсухрен леко прегърбен мъж..

- Ето ги! - вика шофьорът.
От нашето разстояние не се видя кой се качи в първата лимузина, но се качи сам! Тия хора не се ли харесват? Докато ние, дванайсетте от екипажа на Еър Моришъс, се наместим в нашия автобус, динозаврите от “Кис” тръгнаха за града един по един.

А любителите на Ф1 и метъла, ще ги подразня още малко. Тогава ми се получи 3 в 1. Защото в съботата преди Формулата си бях поръчал билет за концерта на Ози Озбърн в Род Лейвър Арена - дома на Острелиън Опън…

Бих искал обаче да ви разкажа за една незначителна случка от десетина години по-рано, когато за пръв път минах по Great Ocean Road. Тя, не Ози и не Ф1 остава като най-яркото ми впечатление от този огромен остров. Great Ocean Road върви в продължение на 250 километра по брега на запад от Мелбърн. Строен е на ръка в продължение на 13 години след Първата Световна от войниците, които се завръщат и много скоро остават без работа. За тях е и възможност да си осигуряват прехраната по време на Великата депресия.

Бях си взел TransAlp (мотор не кола) под наем и изкарах на пътя близо 14 часа. От “Дванайсетте апостола”, през резервата Отуей и чак до Хамилтън - най-стария миньорски град в Австралия, гледките са невъобразими! Та спирам за почивка на една беседка, кацнала върху скала над океана и си вадя пътеводителя. Чета: “ливада с уникални полски цветя”. Сигурно ще е нещо много причудливо! И само на десетина километра напред по пътя.

Минавам двайсет и спирам на бензиностанция да заредя. Никъде не видях ливада с уникални полски цветя. Питам за нея бензинджията. Бил съм я подминал, отдясно на пътя. Имало табела. Няма как! Ще се върна да ги видя тези уникати.

Имаше табела. Вярно. Но цветята си бяха най-обикновени полски маргаритки! Видях и други, които не познавам като име, но изобилстват по ливадите около мястото, където сега живея - село Заселе в Искърското дефиле. На табелата всички цветенца бяха увековечени със снимки и латинските им имена…

Австралия е 90% пустиня. И австралийците много държат да покажат на Света разнообразната си природа. Тук винаги се питам - “Какво и колко правим ние, за да може Светът да види нашата безкрайно красива България?”

---