Искам да дам и моята лепта в коментарите на инцидента с новия американски Боинг 737 от началото на годината. Преди няколко десетилетия европейците създадоха “Еърбъс” - компанията, която трябваше да произведе достатъчно конкурентен продукт и да се изправи срещу могъщите “Боинг”, Локхийд” и “Макдонъл - Дъглас” от САЩ. За да имат шанс, европейските конструктори започнаха от бялата чертожна дъска!
В средата на '80-те се появи Еърбъс А320 - първият граждански самолет с електродистанционно управление. По същото време от “Боинг” бяха прекалено заети с придобиването на своите американски конкуренти, за да обърнат внимание на творящото се отвъд океана…
Така, петнайсет години по-късно, когато моделът А320 за пръв път изпревари по продажби своя пряк конкурент от “Боинг” - Б737, американците разбраха, че са изпуснали влака. И вместо да инвестират в изцяло нов продукт, те решиха да продължат да развиват своя самолет, появил се на пазара още в началото на '60-те.
Непрекъснатото “удължаване” на Б737 и използването на все по-мощни двигатели доведе и до двете знакови катастрофи на най-новата модификация - Б737 MAX преди две години - в Етиопия и Индонезия. В резултат федералните власти в САЩ забраниха полетите на MAX-а за продължително време. На земята останаха стотици нови самолети, а от “Боинг” буквално спряха производството на модела. Много от специалистите, работещи на поточната линия, загубиха работата си. Пандемията също не помогна.
В крайна сметка какво се получи?! Драматично разстройване на производствения процес. Съдбоносни грешки на конвейера, довели до инцидента с вратата от по-горе. Да, контрола на качеството при производството на самолетите през 21 век е безкомпромисен и всеобхватен. Но грешките на “Боинг” са системни и структороопределящи!
Пиша за удоволствие. Обиколил съм целия Свят без Антарктика. Срещал съм интересни хора и съм видял много причудливи неща и места. Прочети още