Karadeniz Ривиерата - Част II
9 Януари 2026

Трабзон

Той стана следващата спирка от нашето знаменателно пътуване по черноморското крайбрежие на Турция след Самсун. Беше много приятно; стигнахме за около шест и половина часа, заради няколко спирания за фотосесии. Впечатление прави увеличаващата се зеленина - предполагам, че е свързано с високите планини, които все повече приближават морския бряг.

Трабзон е най-големият град в североизтока, почти милионник. Освен на брега, той е разположен по долините, които стремглаво се спускат към морето. Човек трудно може да си представи колко бетон е излят, за да се укрепят терасите с живописно накацали нови, многоетажни, красиви блокове. За жалост и тук, като в София, Природата малко по малко отстъпва на цивилизацията ни…

Една от забележителностите е имението на Ататюрк, което му е подарено от общината. Той го е ползвал само няколко пъти, но сестра му го продава обратно на града в края на 40-те години на миналия век.

Останахме в Трабзон три дни - използвахме го като база за посещение на три много интересни места!

Скален манастир Сюмела

Благодаря на Бога, че научих за него при подготовката на маршрута в България, предния месец. Предполагам се досещате, че като пилот съм обиколил доста подобни места, но с ръка на сърцето споделям, че Сюмела заслужава място сред седемте чудеса на света! Основан е в края на IV век от двама монаси. Легендата гласи, че се срещнали случайно и установили, че са сънували Дева Мария в един и същи ден на стотици километри един от друг. Затова решили да ознаменуват събитието, като слагат начало на Божията обител.

От Трабзон до манастира се пътува около час и нещо по много живописна долина. Спряхме на голям паркинг до реката. От там ни качиха с автобус до стъпалата. Ако бяхме предвидили достатъчно време можехме да използваме пътеката, която следва руслото на реката към същото място. Пешком придвижването става за 2-3 часа според възможностите на туристите.

Последното катерене към манастира отне двайсетина минути и буквално се качихме в облаците! Единственото, за което съжалявах е, че те (облаците) не ни дадоха възможност да се насладим на великолепната гледка към долината!

Трудно може да бъде разказана историята на това място дори в няколко страници. Ще споделя само, че осем години след завземането на Константинопол султан Мехмед II е предоставил височайша закрила на манастира и му дава права и привилегии, които са подновени от неговите наследници…

Орду

Лешници, лешници! Навсякъде! Не случайно му викат “Града на лешниците”. От двете страни на пътя - по зелените площи до локалното платно, на паркингите, дори до автобусните спирки са разстлани тонове лешници за сушене и отделяне на шумата. “На всеки километър” крайпътните търговци предлагат вкусната ядка във всякакви опаковки - от двадесет килограмови чували до малки вакуумирани пакетчета с отбрани плодове. Имаше лешников тахан, сладолед и какво ли още не!

Тук отново се качихме на лифт. До върха на Бозтепе, извисяващ се на 550 метра над града. Шеметна гледка!

Ризе, столицата на чая

Това е последният по-голям турски град преди Грузия. Намира се на около 110 километра от границата.

Колкото по-на изток отивахме, толкова по-зелена ставаше Турция. Никога не съм си представял, че зеленото може да е толкова плътно и разнообразно. На средата на пътя от Трабзон започнаха стръмни плантации с чаени храсти. Тераси, тераси и места, за които се чудиш просто как работниците ги достигат! Камо ли как събират реколтата… Всеки квадратен метър е в чай!

Гледката е уникална. Хълмовете с чаени насаждения буквално се гмурват в морето. Трудно мога да избера между френската и турската Ривиера. И двете си имат своите неотразими прелести, но клоня към дивото и зеленото на Ризе!

Болу

Средата на пътя между Трабзон и София. По около 800 км от двете страни. Затова и го избрахме за “спиране в бокса”, както обичаме да се шегуваме с Жорката.

Пристигнахме по тъмно. Приятните изненади следваха една след друга!

Хотелът се оказа най-доброто за цената от Агва насам. Момчетата на рецепцията бяха изключително внимателни и услужливи.

След 10-часовия преход хапнахме обилно в отпускаща обстановка. Разходката по главната улица показа кафенета и ресторанти, пълни с млади хора. За разлика от предните десет дни, трудно се забелязваше забулена жена. Не си направих труда да прочета, но предполагам, че има голям университет. Горещо препоръчвам за спирка, без значение дали ще се минава на изток или на запад.

Накрая няколко думи за самото пътуване. Състоянието на пътищата е много добро и отлично. Дори по серпентините след Агва към Синоп асфалтът беше с минимални забележки. На магистралата от Трабзон за Истанбул спирахме почти само за дизел. Електронната система за таксуване явно работи и на много места будките бяха празни. Платихме си остатъка на Капъкуле, минахме и през задължителна проверка за глоби.

Приятно пътуване!

---