Karadeniz Ривиерата - Част I
29 Октомври 2025

Красотите по черноморското крайбрежие на Турция видях за пръв път от 13 000 метра, на връщане с Президента от Баку миналата година. Нарязаният бряг, потъващите във водата планини, синьото на морето, малките градчета и села - всичко това ме плени! Веднага предложих на моите най-близки приятели и съмишленици в далечни пътувания, Жоро и Мими, да си направим едно екскурзионно летуване. Идеята се прие веднага от всички и то с нескрит ентусиазъм.

Разбира се, подобно приключение изисква добра предварителна подготовка - подбор на маршрут, спирки, хотели, забележителности и естествено - продължителност на пътуването в дни и километри… Избрахме края на лятото, заради по-поносимите температури и цени на хотелите. Първата и голяма изненада - черноморското крайбрежие на Турция няма нищо общо с южното, средиземноморското. Не само като релеф. Отсъства до болка познатата на българитe комерсиализация от Кушадасъ, Бодрум, Анталия и т. н. Никъде няма “ол инклузив”! Ще трябва да разочаровам и любителите на “Йени раки” - на стотина километра източно от мегаполиса (Истанбул) заведенията с консумация на алкохол са изключителна рядкост. Ако ще минавате по моите стъпки, си носете всичко освен бира...

Агва

Това е малко китно рибарско градче, където, общо взето, свършва европеизацията. Намира се на два часа път от Истанбул. Има прекрасен плаж. Там си отдъхнахме от първото дълго пътуване (650 км). На устието на местната река са разположени половин дузина ресторантчета - почти във всички сервират алкохол. Изберете си маса с изглед на запад. Заради живописния залез. Рибата е според сезона. Имаше дори дребен пресен паламуд!

Синоп

Навъртяхме още 600 километра до там. Градът съществува от древността. Старото пристанище и крепостта са разположени на полуострова. В наши дни застройката пълзи по хълмовете наоколо. Отделихме цял ден за посещение на резервата “Хамсилос” (подобен на “Перла”) и нос Инчебурун - най-северната точка на Турция. Да, границата с България е по- на юг. Двете забележителности са на около час път от града.

Посетихме и известния синопски зандан, превърнат в исторически музей. Там са изгнили доста будни българи. Интересен е. И не се сещам да съм посещавал друг затвор в Европа освен мрачния “Тауър” в Лондон с неговия музей на изтезанията… Крайбрежната алея е пълна с ресторанти, кафенета и всякакви дюкяни, където “режат глави до кръста”. Ние избирахме заведения на трета-четвърта линия и не останахме разочаровани. Горещо препоръчвам вечерна разходка по стария град след ядене.

Самсун

От Синоп до там пътят върви предимно по брега. За водачите: навсякъде има стационарни камери. Забелязахме и полицейски коли, които снимаха за скорост. В повечето населени места има зони, където се измерва средната скорост. Глобите се плащат на Капъкуле, на връщане… И Waze не работи никъде в Турция - крият си полицаите!

Самсун също е пристанище от древността. По-голям от Синоп; много по-живописен и заобиколен от стръмни и високи хълмове. Почти в самия център се намира долната станция на кабинков лифт, който ви качва на един от хълмовете с впечатляваща гледка към града. Любителите на екстремните спортове могат да слязат обратно с парапланер. Площадката за излитане можете да ползвате със собствен летателен апарат, но след проверка на свидетелството ви за правоспособност и оборудването. Ние си спестихме емоциите и пихме чай на една от няколкото тераси, висящи буквално в облаците.

В стария град до главната джамия има часовникова кула от XIX век, изградена в типичен османски стил. От площада с кулата започват множество тесни живописни улички с всякакви дюкяни. Случайно налетяхме на “златния сук” - достоен конкурент на типичната златна чаршия в Близкия Изток. Продължението в Част II.

---