Прекрасни думи от Анжела Димчева
11 Февруари 2026

Приятели, за пръв път, откакто пиша в моя блог, си позволявам да кача чужд материал. Но, все пак иде реч за отлична, подробна и изчерпателна рецензия на моята трилогия “Хилядолетната битка”! Г-жа Анжела Димчева е талантлива поетеса и литературен критик, като съвместява това с функциите на международен и прес-секретар на Съюз на Българските Писатели.

"Хилядолетната Битка" - новите реалности на антиутопията

Какво е да си професионален пилот, но и писател? Читатели и критици са впечатлени от белетристичния талант на пилота Йордан Колев - дългогодишен ас, управлявал „Боинг“ и „Еърбъс“ по всички континенти. И днес той продължава да лети като служител на Държавния авиационен оператор, но неговата страст е писането. Как възникват сюжетите, има ли реални факти, или всичко е в канона на фикшън наратива, как международният опит помага за конструирането на толкова сложни фабулни плетеници, оживени от персонажи с различна националност, исторически профил и лица от политическата и агентурна мрежа? Всички тези въпроси си поставя читателят, когато прочете трилогията „Хилядолетната битка“, включваща романите „Лабиринт“, „Пазителят и Кобрата“, „Екзекуторът“ (2021 - 2025,издателство „Книгомания“).

Шпионският трилър се появява сравнително рядко в родното литературно пространство. Често при него се преплитат елементи от психологическия и криминалния роман. И ако в криминалния жанр в най-ново време имаме такива талантливи автори като Димитър Пеев, Донка Петрунова, Весела Люцканова, Георги Стоев, Павлина Павлова, Тео Буковски, то в шпионския жанр преобладават преводните заглавия. Бих определила сюжетирането на Йордан Колев като български вариант на Робърт Лъндъм, който е признат за един от кралете на трилъра. Подобна на неговата поредица за шпионина Борн („Самоличността на Борн“, „Превъзходството на Борн“ и „Ултиматумът на Борн“) Йордан Колев е замислил своя поредица с главен герой Борис Николов.

От няколко години Йордан Колев е член на СБП след появата на неговите книги „От Рио до Кейптаун“ и „Кацането“. Авторът бързо стана популярен сред читателите, а известните писатели Владимир Зарев и Петър Андасаров го насърчиха да се присъедини към професионалната писателска общност. Постепенно той се утвърди като майстор на криминално-психологическия трилър - едновременно с български и чуждестранни персонажи и космополитен, историко-митологичен дух.

Първият том „Лабиринт“ е приключенски роман, отвеждащ читателя до места в Сирия, свързани с християнството, като действието се развива в два времеви пласта - в миналото и настоящето. Белетристът залага на историческия наратив, при това чрез добре изпитания прийом на пътуването. Писателят насища с динамика действието и реконструира обективно историческите факти, като основното послание е в хуманистичния избор между Доброто и Злото. Тук сюжетът се завърта около няколко мистерии: появата на белег на врата на героя, тайнствена пещера и лабиринтът в нея, трима тамплиери, натоварени с тайна мисия от Великия магистър на Ордена на храма след падането на Йерусалим в ръцете на неверниците в края на 12 век. Особена е ролята на тримата Пазители, които стават безсмъртни - един от тях е Борис. Защо обаче заглавието е „Лабиринт“? Това е метафората на продължаващото лутане на човечеството за намиране на баланс между християнството и исляма - милиони човешки животи, загубени в „лабиринта“ на една война за Вярата, която продължава и днес. Авторът не дава директни отговори, той се доверява на съвестта на читателите и на психологическото въздействие, което ще им разкрие истината.

„Пазителят и Кобрата“ изгражда фикционален свят, поразяващ с достоверността си. Действието започва в България в наше време с тривиална житейска история на връщането на Борис в родното село, но зад всяка страница прозира психологическо напрежение, породено от миналото на героя. Той се чувства следен от американското разузнаване, притиснат от някаква неизмерима тайна, крие се, полага неимоверни усилия да изчезне. Шпионската история е вградена в любовна канава, тайни от миналото, повтарящи се агресивни действия на агенти от ЦРУ, които прилагат високите технологии, за да го сломят и да го накарат да говори. По принцип основната задача пред писателя на шпионския сюжет е да завърже сложен възел от няколко интриги, които след това да разплете за удоволствие на читателя. Йордан Колев успява да ни изненада в този аспект, добавяйки нови и нови герои, ситуации, фабулни отклонения. Разказът се води от трето лице, но на моменти в курсив авторът дава вътрешния монолог на Борис Николов, който се наблюдава, самоанализира, визира бъдещи ходове на противниците в шпионската игра, дори любовта му към Невена подлежи на авторепликиране.

„Какъв Пазител съм, щом се оставих да ме влачи течението и да чакам безметежно края?“ - изповядва се той.

Авторът го характеризира така:
„Съдбата му беше определила роля, която нито бе предполагал, нито бе пожелавал. Нямаше право на мечти, на бъдеще. Но пък вече беше простосмъртен, като всички около него“. Борис непрекъснато си задава въпроса „Кой съм аз? Защо съм обречен да се събуждам за живот отново и отново, на различни места и в различно време? В какво съм съгрешил? Или с какво съм го заслужил?“.

Писателят умее да изгражда образа на всеки герой в течение на сюжета. Той не бърза с цялостната портретна, емоционална и психологическа характеристика на персонажите. Постепенно читателят визуализира цялостния облик на Борис, брат му Спас, агент Емили Евънс, дядо Митре, Невена, Девлин. Заглавието на романа притежава символно значение - Пазителят е Борис, а Кобрата е ЦРУ в лицето на агент Евънс; отделни глави също носят алегорични или метафорични заглавия - „Игра на котка и мишка“, „Птичето излетя“, „В паралелния свят“, което също увеличава напрежението в интригата.

Налице е и друг похват на автора - разказ в разказа, или по-скоро роман в романа: отделни епизоди от живота на Борис, случили се в първия том, са част от неговото амплоа на писател, като той записва на диктофон ключови моменти от своите приключения в Сирия. Тук, разбира се, важна е ролята на тамплиерите Ромен, Арну и Мишел, които разкриват скривалище и откриват свещени скрижали.

Йордан Колев притежава поетичен талант, вмъквайки в текста оригинални сравнения - „Мълчанието изпълни малката стая като радиационна мъгла“, или красиви описания: „Играта на синята светлина и сенките по стените на пещерата се превърнаха във великолепен танц“. По този начин шпионската операция се превръща в една мистериозна, но красива история, която на места е страшна, а на други ни зарежда с позитивизъм - въпреки сцените на разпити, отвличания, насилие, изтезания. И тук най-важен е въпросът за възкресението на героя, който винаги е оцелявал при всички схватки, атентати, взривявания. Във всяка нова книга Йордан Колев вмъква и сюжети с летене, описани професионално, с кинематографична точност. Развитието на фабулата донася все нови и нови факти около досието Guardian of Secrets (Пазител на тайните), така че вниманието на читателя да не секва, защото „малките шпионски игри“ са всъщност епизоди от „голямата шпионска игра“ между Великите сили - САЩ и Русия. С майсторство са предадени техниките на разпити и изнудване чрез професионалния жаргон на тайните служби.

Романът притежава множество философски послания, като въпросът за вярата в Бог и божествената сила е основен: „Борис видя за пръв път безсмислието на съпротивата. Трябваше да вярва. Това бе достатъчно. Вярата щеше да му покаже пътя през дебрите на този чужд, материален, първичен свят. В този момент той забрави за болките, за мъченията, за психическия тормоз, за абсолютната дезориентация в пространството и времето. Стана му леко на душата“.

Към края на романа сюжетът ни връща отново в топосите на първия том на трилогията в Сирия - с нови второстепенни герои, с екзотиката на Изтока, мъртвия пейзаж на пустинята, с автентичния зловещ вкус на войната, където се сблъскват интересите на руснаци и американци... И всичко това се случва заради тайната на пещерата и Лабиринта... Тук ни се разкриват механизмите на радикализация в ислямския свят - с методите на джихадистите, засадите, взривяванията и „грозната глава на войната“. Авторът умело използва военния жаргон, обрисува детайли от снаряжението, облеклото, психиката на действащи лица, като продължава да вмъква вътрешния монолог на главния си герой Борис: „Войната е забавление за откачалки. Тя е преди всичко смърт“.

Предчувствията му са описани с емоционално-психологическа картинност и генерират напрежение в очакване на развръзката - това е особено видимо при нападението от страна на руснаците и ликвидирането на американския отряд. Сюжетът навлиза в кулминацията на шпионската фабула и авторът я изиграва перфектно. Легендата за силата на живата вода, за безсмъртните посветени привнася магическо-тайнствен колорит на разказа. Раздвоението на главния герой, който е ту в ролята на Борис, ту се идентифицира с Исмаил, допълнително заплита интригата и проблясъците на миналото сгъстяват време-пространствения континуум. Кой и защо търси Светия граал? Загадката остава за третия том от трилогията. Защото Борис оживява отново, а Лабиринтът все така крие тайните си само за Посветените.

Обобщаващите послания звучат афористично: „Борис отдавна бе разбрал, че куршумът не подбира. За него нямаше значение дали си доблестен воин, страхливец или старо куче, изяло торба сол на фронта“. Радостно е, че на родния литературен хоризонт се появява такава книга - екшън шпионски роман, написан с образен език и остоверност на фактите. Сцените на бойните действия, двубоите в пещерата, хладнокръвната победа на Борис на финала са така майсторски визуализирани от автора, че са основа на готов сценарий за трилър от най-висок ранг.

„Екзекуторът“ е финалната трета книга от поредицата „Хилядолетната битка“. В рамките на тази трилогия писателят изработи свой код на писане, като съчета жанра антиутопия с елементи от шпионския роман и криминалния трилър. Разбира се, връзката с класическите, известни на публиката антиутопии „1984“ на Джордж Оруел и „451 градуса по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри е твърде опосредствана, защото за 60-70 години светът коренно се промени, а диктаторството и ограничението на свободата днес се прилагат от компютърните и дигитални технологии в изключително изменчив порядък. Дори софтуерните разработчици не успяват да генерират все повече и повече програми, за да се противопоставят на лавината от дигитални капани. Завладяването на нови територии днес става не толкова чрез войни, колкото по префинения начин на компютърните вируси, хакерството, изкуствения интелект, биологичните оръжия, измамите в интернет, миражната сила на дигиталните валути и кражбата на самоличности.

Понятийният език, който Йордан Колев използва в своите романи, е на високо технологично ниво, но той успява в контекста на сюжета да заинтригува читателя и да му разясни сложните механизми на съвременната шпионска игра, която включва свръх компютърни умения на персонажите, смяна на самоличности, генериране на двойници и нов инструментариум по отношение на следене и добиване на информация. С този прийом авторът поднася не само трилър, но и познавателен елемент в текста. Словесната тъкан е съобразена с универсална и разпознаваема международна лексика, така че, пребивавайки в различни страни по света - от Европа, през САЩ и Близкия Изток, до Далечния Изток - действащите лица да отговарят на автентичната среда по адекватен начин - чрез поведение и говор.

В същото време е очевидно, че писателят не е безразличен към поезията, защото в значещите паузи на повествованието срещаме поетични описания на природата и типичния градски пейзаж, метафорично-красиви са обрисовките на емоционалните състояния на героите.

Образът на Борис преминава от книга в книга и става любим на читателя. Новите персонажи в „Екзекуторът“ са представени не само външно, но и с психологически щрихи, така че читателят да си ги представя отчетливо, да навлезе в техния душевен статус и да съпреживее отвътре настроенията им, плановете, мечтите и трагедиите им. Особено въздействащ е стилът на автора, когато описва сексуални сцени, колебанията на персонажите или трагичния им край - в общата картина на убийства няма съжаление, всичко се свежда до пари и бизнес... Съперничеството между отделни разузнавателни служби е така добре визуализирано, сякаш авторът е бил част от секретните клетки на редица държави. Нарочно не отбелязвам конкретни имена, защото това е част от очарованието на романа „Екзекуторът“ - зад видимата държавна агентурна мрежа съществуват престъпни групировки, действащи с изкуствен интелект, които са в състояние да застрашат сигурността на цели градове и държави.

Магнетичният наратив на тази трилогия се крие в писателския почерк на Йордан Колев, който умее да изгради калейдоскопично повествование, преплитайки различни фабулни линии в далечни една от друга дестинации, като така държи в напрежение читателя. Безспорно работата му на пилот, обиколил пет континента и десетки държави, е разширила неимоверно историко-културния му хоризонт и му е помогнала в анализа на толкова актуални в нашето съвремие процеси - не само в конкретиката на публичното противопоставяне и военни действия между отделни държави, но в полето на задкулисието: инвазията на биологичните експерименти с човечеството, тайните лаборатории, генериращи убийствени вируси, разработката на нови химически оръжия от разузнавателни служби и секретни военни поделения... И всичко това демаскирано в „Екзекуторът“, за да покаже как човечеството, обхванато от алчност, върви към собственото си унищожение. В сюжета сполучливо е прибавена и линията с все по-актуалните дронове, които са реална заплаха за големите градове, за летищата и масовите събирания на хора. Атентатите с тях са новата мода в саботажа, поантата на страха от невидим враг и физическо унищожение. Авторът говори от трето лице, но присъствието на повествователя в канавата на случващото се е осезаемо. Така усещането за включване на читателя в кинематографичното платно се усилва.

Бих казала, че българското кино ще спечели сериозен престиж, ако по трилогията се заснеме сериал. А Йордан Колев би бил перфектният сценарист за подобен сериал, защото умее да изгради лаконичен диалог, характеризиращ бързото мислене и действие на героите.

---