За Хондата ми
17 Февруари 2024

“Пистарките”, “кросарките” и техните реплики принадлежат там - на пистите и на трасетата за крос. Защото на улицата с тези машини рискуваме от мотористи да станем донористи.

“Шосеен” мотор или тъй-нареченият турер - чудесно! Удобни седалки с облегалки, повечето имат стереоуредби, а някои - дори въздушно окачване. Но какво правим в града?! С подобен 350-килограмов слон трудно можеш да отидеш да си вършиш работа. Камо ли да го качиш на тротоар, за да го паркираш за малко… И никога не можеш да минеш между редиците от коли пред светофара (или на Кулата - на път за Гърция). Говорителите на стереоуредбата пречат

Има и едни по-особени туръри - така наречените “адвенчър байкс” - един вид приключение на колела. Имат огромни резервоари (за да могат да минат без спиране през една малка пустиня), но имат визия на бикове за корида. А най-новите модели доближават тези нещастни добичета и по тегло.

Ами “чопърите”? Като видя някой винаги си спомням Денис Хопър как се вее с един такъв в Easy Rider (1969). За жалост истинските са още по-тромави от турърите… Много нисък център на тежестта, неудобно кормило… Болшинството дъртаци (като мен), които ги карат, не могат да се возят на тях повече от час - заради дисковата херния. Обикновено са черна дупка за пари - всякакви тунинги, хром, кожа и т. н.

Аз карам универсален мотор. Honda VFR 800X CrossRunner. Универсалността е кодирана дори в името. Купих си го нов за Коледа 2011 и от тогава не съм отварял моторджийско списание. Плени ме стойката. Много е удобен за дълго каране. Формата и височината на кормилото също е оптимална. Има относително нисък център на тежестта, но достатъчно голям клиренс. За града също става… Какво друго? Ах, да! 100-те коня са ми напълно достатъчно, дори като сме двама + 15 кила раница!

Карайте внимателно!

Моята Хонда. Снимката е свалена от сайт… Преди 13-14 години. Може да е и от каталога на Хондата…

Много я харесвам

---